Столица:
Загреб
Най-голям град:
Загреб
Официален език:
хърватски
Население:
4 117 860
Площ:
56 594km2
Валута:
Евро (EUR)
Часова зона:
GMT+1
ЗНАМЕ:
Трикольор – червено, бяло, синьо , разположени хоризонтално, а в средата е поставен гербът на страната. По време на Хърватската революция от 1848 година се ражда и хърватския национален флаг. Той обединява цветовете на историческите хърватски земи в едно уникално знаме. Първите два цвята са взети от историческия герб на Кралство Хърватско, а третият цвят е взет от гербовете на Кралство Далмация и Славония.
ПЛОЩ:
56 542 км². Хърватия е разположена в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров. По далматинското крайбрежие страната има голяма водна акватория – 33 200 км², в която са разположени 1245 острова, от които само 47 са населени. Най-големите от тях са Црес, Кърк, Брач и Хвар.
ГРАНИЧИ С:
Унгария на север;
Сърбия на североизток;
Черна гора на югоизток;
Босна и Херцеговина на юг;
Словения на запад.
РЕЛЕФ:
В зависимост от релефа, територията на Хърватия може да се раздели на три части:
континентална ;
динарска ;
адриатическа .
Континенталната част на Хърватия заема югозападните части на Панонската равнина. Тук релефът е предимно равнинен , като само в южните части на Панонската равнина са разположени няколко ниски планини .
Динарската част на Хърватия заема крайните дялове на Динарските планини и се намира в централната част на страната. Обхваща планината Горски Котар, планината Лика, Велебит на границата с Босна и Херцеговина и планините на Далмация.
Адриатическата част на Хърватия заема крайбрежието на страната и се състои главно от карстови райони . Има средиземноморски климат. Адриатическото крайбрежие на Хърватия е изучено доста добре. Широчината му варира значително. Докато на някои места то е широко само няколко километра, на други се врязва дълбоко в континенталната част на страната.
НАСЕЛЕНИЕ:
хървати 89,6%;
сърби 4,5%;
други 5,9%.
До към 70-те години на 20 век има демографски пик в ръста на населението. Днес естественият прираст на населението е отрицателен. През последното десетилетие на 20 век демографския ръст на населението на Хърватия е в застой поради хърватската война за независимост. По време на войната 1991-1995 големи части от населението са принудително изселени. Според данни на Хюман райтс уоч само малка част от сърбите и хърватите са се завърнали по домовете си от 1995 година насам.
Средна продължителност на човешкия живот:
78,3 години , като 75 години за мъжете и 81,5 години за жените.
Религии:
католици 87, 8%;
православни 4,4%;
мюсюлмани 1,3%;
други 0,9%;
не посочили религиозната си принадлежност 5,2%.
СТОЛИЦА:
Загреб (698 966), по данни от 2019.
ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ:
Сплит (176 314);
Риека (141 172);
Осиек (88 140);
Задар (71 258).
РЕКИ:
Реките в Хърватия се оттичат към два водосборни басейна – черноморски и адриатически . Около 62% от реките в Хърватия се оттичат към черноморския, а останалите 38% към адриатическия. Най-дългите реки в Хърватия са:
Дунав (188 км);
Сава (565 км);
Драва (505 км);
Мур (53 км).
ПЛАНИНИ:
Динарските планини (1831 м);
Камешница (1810 м);
Биоково (1762 м);
Велебит (1758 м).
НАЙ-ВИСОК ВРЪХ:
Динара (1831 м), разположен в хърватската част на Динарските планини.
ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО:
Парламентарна република . Президента е държавен глава на страната за мандат от 5 години. Изпълнителната власт е в ръцете на министър-председател . Законодателната власт се упражнява от Парламента на страната, който се нарича Хърватски събор и представлява еднокамарен парламент с не по-малко от 100 депутати. Избират се на всеобщи избори след тайно гласуване за срок от 4 години.
ПАРИЧНА ЕДИНИЦА:
Хърватска куна (HRK). Наречена е на животното златка, чиято ценна кожа в миналото е била основно платежно средство сред народите от Източна Европа.
ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ:
1 януари (Богоявление );
Великден ;
1 май (Ден на труда);
22 юни (Ден на антифашистката борба);
25 юни (Ден на държавността);
5 август (Ден на победата и благодарност към Отечеството);
15 август (Успение Богородично);
8 октомври (Националният празник);
1 ноември (Вси светии);
25 декември (Коледа);
26 декември (Св. Стефан).
ИКОНОМИКА:
Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от Комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са безработица и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС.
Основният дял на икономиката на Хърватия се пада предимно на леката промишленост и сектора на услугите . Туризмът е значителен източник на приходи. Корабостроенето доминира в индустриалния сектор, с износ на над € 1 млрд. годишно. Хранителната и химическата промишленост са другия значителен дял от промишленото производство, които съставляват голям процент от износа на страната. Индустриалният сектор представлява 27% от икономката на Хърватия, а селското стопанство – 6%.
По времето на СФРЮ 50% от брутния вътрешен продукт на Югославия е осигуряван от Хърватия и Словения. За този период двете бивши югославски републики осигуряват значителна част от приходите в държавния бюджет на Югославия. През 90-те години на 20 век по време на разпадането на СФРЮ хърватската икономика търпи сериозен спад. В последните години обаче БВП на Хърватия бележи ръст.
Брутен вътрешен продукт на глава от населението, в долари:
Загреб
Музей на съвременното изкуство
Музей на съвременното изкуство – галерията променя периодично екскозицията си, поради невъзможност да изложи всичките си 4000 картини, сред които немалко творби на Пикасо, Вазарели, Фернан Леже.
виж повече
Музей Мимара
Музей Мимара – музей на изкуствата, открит е за посещения през 1987 г. в стара сграда от ХІХ век в неоренесансов стил. Наречен е на името на дарителя на колекцията, съдържаща близо 3750 експоната – предмети на изкуството от различни техники и материали, от различни култури и цивилизации.
виж повече
Галерия Щросмайер
Галерия Щросмайер – разположена е на втория етаж на Хърватската академия за науки и изкуства. Колекцията й е дарение от епископ Щросмайер, чиято статуя се издига зад музея. Тук можете да се насладите на творби на европейски майстори (италианци, фламандци, французи), както и на хърватски художници от периода ХІV-ХІХ век.
виж повече
Музей на наивизма
Музей на наивизма – смята се, че е първият по рода си в света. Експонатите са основно дело на хърватски творци, но музеят притежава творби и на световно известни автори – живопис, скулптури, рисунки, плакати. Музеят често организира тематични и ретроспективни временни изложби на артисти в този стил, експертни срещи, ролеви игри и уърк-шопове.
виж повече
Музей на занаятите и изкуствата
Музей на занаятите и изкуствата – основан е през 1880 г. с идеята да се запазят творбите на изкуството и занаятите пред заплахата от настъпването на индустриалните продукти. С неговите над 160 хил. експоната, той е с ранг на национален музей за опазване на художествените предмети и историята на материалната култура в Хърватия.
виж повече
Археологически музей
Археологически музей – колекцията му се състои от над 400 хил. различни артефакти и паметници на културата, събирани през годините от различни източници. Най-известни са Египетската колекция, мумията от Загреб и платнищата с най-стария етруски надпис в света, както и нумизматичната колекция.
виж повече
Музей на естествената история
Музей на естествената история – притежава една от най-големите колекции от неандерталския период, намерена на едно място – артефактите, каменните оръжия и инстументи от праисторическия човек от Крапина.
виж повече
Загреб Арт павилион
Загреб Арт павилион – изложбен център, построен в неокласически стил от виенските архитекти Хелмер и Фелмер, най-известните дизайнери на театрални сгради в Централна Европа (архитектите на Народния театър в София). Той е една от най-известните забележителности в града.
виж повече
ЗАГРЕБ
Археологически музей – временно затворен;
Музей на занаятите и изкуствата – временно затворен;
Арт павилион Загреб – времено затворен;
Галерия Щросмайер – затворена за посещение;
Мимара музей – Музеят е временно затворен за посещение до завършване на ремонта на сградата след земетресението на 22 март 2020 г.;
Ботаническата градина – безплатно, работи от 1-ви април до 1-ви ноември.
ДУБРОВНИК
Крепостни стени – 35 евро, деца - 15 евро;
Културно-исторически музей в Княжевския дворец – 15 евро, за ученици и студенти – 8 евро.
ПРИРОДЕН ПАРК „ПЛИТВИШКИ ЕЗЕРА“
Нисък сезон: възрастни - 10 евро, деца под 7 г – безплатно, деца от 7 г. до 18 г. – 4,50 евро, студенти при представяне на международна студентска карта – 6,50 евро.
Среден сезон: възрастни - 23,50 евро, деца под 7 г – безплатно, деца от 7 г. до 18 г. – 6,50 евро, студенти при представяне на международна студентска карта – 14,50 евро.
Висок сезон: възрастни - 40 евро, деца под 7 г – безплатно, деца от 7 г. до 18 г. – 15 евро, студенти при представяне на международна студентска карта – 25 евро.
ПУЛА
Амфитеатъра (Арена Пула) – възрастни - 10 евро, ученици, студенти и пенсионери – 5 евро, работи всеки ден;
Храма на император Август – възрастен - 2 евро, ученици, студенти и пенсионери – 1 евро.
Музеите изискват документ за самоличност за удостоверяване на възрастта при ползване на намаление.
Оповестените тук цени на музеи са към 25.07.2023 и „Руал Травел“ не се ангажира с тяхната абсолютна точност.