Столица:Пном Пен |
Площ:181 035km2 |
Най-голям град:Пном Пен |
Валута:Камбоджански риел (KHR) |
Официален език:кхмерски |
Часова зона:GMT+7 |
Население:16 486 542 |
Националното знаме на Камбоджа е прието през 1948 г. и повторно през 1993 година. Знамето е съставено от три хоризонтални ивици в синьо, червено и синьо. В средата е представен известния Ангкор Ват, старата столица на Кхмерската империя.
91,07 д/км²
69,4 година, като 67,3 за мъжете и 71,2 за жените.
Пном Пен се намира на река Тонлесап, където се влива в река Меконг. Градът е на повече от 500 години.
Градът е бил кралска столица 73 години – от 1432 г. до 1505 г., когато бил изоставен за 360 години поради вътрешни спорове за кралски претенденти.
През 1866 г. Пном Пен станал постоянно седалище на правителството и там бил построен сегашният Кралски дворец.
През 1920 г. е известен като Перлата на Азия и за следващите 4 десетилетия продължил да се разраства. Градът бил превзет от комунистически настроените „Червени Кхмери“. Много от жителите включително богатите и образовани, били накарани на сила да вършат селска работа и да обработват фермите. През 1979 г. „Червените Кхмери“ са изтласкани от Пном Пен от виетнамците започват да се връщат към града.
Пном Аурал (1813 м), намира се в Кардамонските планини.
Камбоджа е конституционна монархия, наричана от местните кусокорае. Глава на държавата е кралят, а начело на правителството стои министър-председател.
Законодателен орган е Националната асамблея, а изпълнителната власт е в ръцете на кралското семейство.
Има двукамарен парламент, състоящ се от Национална асамблея (122 депутати), избирани за 5 години чрез всеобщо гласуване и Сенат (61 депутати – 57 избрани, 2 назначени от краля и двама от Националната асамблея).
Кралят се избира от Тронен съвет измежду почти всички мъжки кандидати от кралско потекло. След провеждане на парламентарни избори член на партията на мнозинството или на коалицията на мнозинството се обявява за премиер от краля.
.jpg)
"Когато стигнеш до Камбоджа, пазаруването често става нещо повече от сувенири – то е част от самото преживяване. На местните пазари и улични сергии ще срещнеш ръчно изработени текстили, тъкани от традиционен шелк и батик, които носят в себе си историята на занаятите в страната. Това не са просто цветни парчета плат – много от тях са изработени от семейства, които са предавали уменията си от поколение на поколение.
Други чести покупки са изделия от сребро или бронз – пръстени, гривни, амулети с традиционни мотиви. Те съчетават естетика и символика, а често можеш да говориш с майстора, който ги е направил, и да разбереш малко повече за значението на орнаментите.
За хранителни сувенири много хора избират подправки или кафе от планинските райони – ароматите са силни, а вкусовете различни от това, което намираме у дома. Ако попаднеш на местен пазар с улична храна, опитай малки пакетчета с бамбуково кафе или подправки, които после да вземеш със себе си.
И, разбира се, не липсват по-малки сувенири – дървени фигурки, картини или малки амулети, които да ти напомнят за пътуването. Те може и да изглеждат прости, но в Камбоджа почти всичко, което се продава на пазара, носи частица от ежедневието и културата на хората.
В Камбоджа първото нещо, за което почти всеки се сеща, е храмовият комплекс на Ангкор Ват. Да го видиш по изгрев е преживяване, което трудно се описва – джунглата, каменните кули и тишината създават усещане, че си попаднал в друг свят. Но районът около Сием Реап не е само един храм, а десетки различни светилища, всяко със свой характер.
В столицата Пном Пен атмосферата е различна – по-хаотична, по-жива. Там можеш да разгледаш Кралския дворец и да усетиш съвременния ритъм на страната, но и да научиш повече за тежката ѝ история чрез музеите, посветени на периода на Червените кхмери.
Ако търсиш море и почивка, районът около Сиануквил и близките острови предлагат бели плажове и по-спокойна атмосфера. Там Камбоджа изглежда съвсем различно – повече тропик, по-малко храмове.
И може би най-силното преживяване е просто да се разходиш из местните пазари и малки градчета. Камбоджа не е страна, която се „отбелязва“ със списък, а място, което се усеща – чрез хората, храната и контрастите между древна история и съвременен живот.