Столица:Рабат |
Площ:446 550km2 |
Най-голям град:Казабланка |
Валута:Марокански дирхам (MАD) |
Официален език:арабски,берберски |
Часова зона:GMT +1 |
Население:37 493 183 |
Представлява зелен пентаграм, поставен на червено поле. Утвърдено е официално на 17 ноември 1915 година. Първоначално звездата от знамето на Мароко е заимствана от Печата на Соломон, позната още и като Звездата на Давид. През 1956 година след обявяването на независимостта си е въведен сегашният пентаграм, който според някои символизира петте стълба в исляма.
81,67 д/км2
71,08 години, като 69,42 години за мъжете и 74,3 години за жените.
Рабат (2 054 000), по данни от 2026 година.
Бу Регрег (240 км) е река, която тече през западната част на Мароко и се влива в Атлантическия океан, между градовете Рабат и Сале. Картагенците, които основали няколко колонии в Мароко са населявали бреговете на реката, които се намират на около 2 км от древния римски град Сала. Той е бил главен пристанищен град, а днес могат да се видят останки от главният път Декуманус Максумус (част от него се намира в София,минавал е през източната порта на Сердика), римски форум, триумфална арка и други римски останки.
Драа, със своите 1 100 км е най-дългата река в Мароко. Образувала се е от сливането на други две реки – Дадес и Имини. Драа извира от Алтаските планини и се влива в Атлантическия океан. През голяма част от годината части от реката пресъхват. Около 225 000 души живеят в долината на река Драа, която се простира на площ ит 23 000 км2.
Себу е река в северната част на Мароко. Извира от Среден Атлас и тече 496 км докато се влее в Атлантическия океан. На Сабу, в град Кенитра, се намира единственото речно пристанище в Мароко.
Тодра е река, която протича през източната част на планините Атлас в Мароко. Заедно с реката Дадес, Тодра образува едноименен пролом, чиито стени, в продължение на 600 метра, се доближават една до друга на разстояние 10 м. Отвесните скали на пролома се издигат до 160 м. Леденостудените води на реката са издълбали голям каньон, през който тя днес минава под формата на малък проток. Отвесните скали с неравна повърхност са любимо място на катерачите от цял свят.
Мулуя (520 км) извира от Среден Атлас и се влива в Средиземно море. Речните нива често се променят. Водите на реката намират широко приложение в напояването на сеслкостопански зони.
Атласките планини, още наричани просто Атлас, са планински масив, който се намира в северозападна Африка и се простира на териториите на няколко държави – Мароко, Алжир, Тунис и включва Гибралтарската скала. Планините имат разнообразен релеф – от планински до равнинен. Дели се на две части – Западен Атлас (Марокански) и Източен Атлас (Алжирски). Мароканския Атлас е населен главно с бербери.Атласките планини са богат източник на полезни изкопаеми – желязна руда, въглища и най-вече фосфорити. Това са основните суровини, които подпомагат развитието на рудната промишленост в Мароко.
Ер Риф се намира в северната част на Мароко. Риф не е част от Атлаския масив, но заедно с Бетическите планини в Андалусия (Испания) образува Гибралтарската дъга. Най-високата точка в планината Риф е Тидигин, с височина 2455 м. Интересен факт е, че Ер Риф е най-дъждовното място в цяло Мароко.
Джебел Тукбал (4165 м), намира се в Атласките планини, в югозападната част на Мароко.
Според конституцията от 1996 г. Мароко е конституционна монархия, чието управление е в ръцете на крале. Държавен глава на страната от 1999 година е крал Мохамед VI, който е от династията на Алауитите. За разлика от европейските монарси мароканският крал има правомощия да назначава Правителството и да разпуска Парламента.
Изпълнителната власт в Мароко се осъществява от правителство, начело с министър-председател. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент. Палатата на представителите (долна камара) се състои от 325 народни представители, избирани за срок от 5 години и Палатата на съветниците (горна камара) – 270 члена, избирани за срок от 9 години.
.jpg)
Мароко не е дестинация, от която трябва да се плашите, но определено е място, което изисква малко повече внимание и съобразителност. Златното правило за всеки пътешественик тук е просто да бъде една идея по-бдителен в големите градове, по оживените площади, около гарите и най-вече из лабиринтите на старите пазари (медините). Българското Министерство на външните работи (МВнР) отбелязва, че страната поддържа високо ниво на вътрешна сигурност, но дребните кражби на многолюдни места не са изключение, така че сигурността ви зависи най-вече от вашата лична преценка.
Най-честите главоболия тук не идват от тежки престъпления, а от класическите туристически капани – джебчии, прекалено настойчиви амбулантни търговци, улични измамници или самозванци, които се предлагат за „екскурзоводи“. За да си спестите излишния стрес, просто спазвайте няколко базови неща: не носете големи суми в брой, дръжте телефона и чантата си под око, избягвайте пустите и тъмни улички късно вечер и ако наистина имате нужда от помощ в стария град, се доверявайте само на официални, лицензирани местни водачи.
Мароко е истински рай за любителите на автентичните, ръчно изработени неща. Оттук просто няма как да си тръгнете с празни ръце – изборът варира от изящна керамика и качествени кожени изделия до пъстри ръчно тъкани килими, кокетни метални фенери, плетени кошници и екзотични подправки. Традиционните марокански чайници и шарени стъклени чаши за чай също са страхотен избор, с който да пренесете уюта на Ориента у дома. В медините (старите пазари) ще се вдъхновите от факта, че цели улички са посветени на един-единствен занаят: на едно място майстори обработват кожа, малко по-нататък звънтят чуковете на медникарите, а зад ъгъла се изпича керамика. Това превръща пазаруването в истинско приключение и културно изживяване, а не в поредната скучна разходка по магазините.
Абсолютният хит сред покупките е течното злато на Мароко – аргановото масло. Истински любопитният детайл тук е, че аргановото дърво расте единствено в югозападната част на страната. То е толкова ценно и уникално за планетата ни, че регионът на разпространението му – Арганере, е обявен за биосферен резерват под закрилата на ЮНЕСКО. Маслото прави чудеса както в кулинарията, така и в козметиката за коса и кожа. Качеството му обаче варира в огромни граници, затова златният съвет е да го купувате от проверени женски кооперативи или сертифицирани малки производители, вместо от първата голяма сергия на най-туристическата улица.
За нас, българските граждани, Мароко е безвизова дестинация, когато става въпрос за туризъм или гостуване. Важно е обаче да запомните, че ви е необходим международен паспорт с валидност поне 6 месеца от датата на влизане – само с лична карта няма как да преминете границата. Според разпоредбите на МВнР имате право на престой до 90 дни в рамките на половин година. И един ценен трик от опитни пътешественици: на влизане в страната задължително проверете дали граничните полицаи са сложили печат в паспорта ви. Пропускът от тяхна страна може да ви довлече сериозни главоболия и бавения на летището, когато си тръгвате.
Официалната валута е марокански дирхам. Златна монета в Мароко е винаги да имате дребни пари в брой. По традиционните пазари, в такситата и по малките кафенета плащането с карта е мисия невъзможна. Дирхамът е затворена валута, което означава, че не се обменя свободно извън границите на Мароко. Затова не избързвайте да обменяте огромни суми наведнъж – по-добре го правете на части, за да не се чудите какво да правите с останалите дирхами накрая.
Мароко е мюсюлманска страна с дълбоки традиции, затова уважението към местната култура е на първо място. Избягвайте твърде разголеното облекло и демонстративното поведение, особено около джамии и религиозни обекти. Имайте предвид, че снимането на военни, полицейски или стратегически държавни сгради е строго забранено. Абсолютно табу е и внасянето или използването на дронове без специално предварително разрешение от властите – техниката ви просто ще бъде конфискувана на границата. Ако пътуването ви съвпадне със свещения месец Рамадан, проявете уважение и избягвайте да хапвате, пиете вода или пушите на открито по улиците през светлата част от деня.
Когато стягате куфара за Мароко, заложете на леки, удобни и по-свободни дрехи от естествени материи. Никой не очаква от вас като туристи да се обличате с местни носии, но от уважение към културата е добре да избягвате прекалено късите, тесни или разголени тоалети. Това важи с пълна сила, когато се разхождате из лабиринтите на медините, по пазарите или в близост до религиозни обекти. За да ви е напълно комфортно и да си спестите излишни погледи, най-добре изберете дълги панталони, поли или рокли под коляното, ризи и класически тениски.
За дамите един лек ефирен шал е може би най-практичното нещо, което могат да вземат. В Мароко не е задължително чужденките да покриват косите си на улицата, но шалът е безценен помощник – предпазва от жаркото слънце, пази от праха и вятъра, върши работа при влизане в по-традиционни места и топли през хладните вечери.
За господата късите панталони са напълно окей за плажа или край басейна в курортите, но за разходка из автентичните градски квартали дългият панталон или денимът определено са по-уместният избор.
И един изключително важен съвет: ако в програмата ви има нощувка в пустинята или преход в планините Атлас, задължително си вземете яке или топъл суитшърт. Дори денят да е бил горещ и слънчев, щом слънцето залезе, температурите в пустинята и по високите места падат рязко и става наистина студено.