Статуята на свободата

Статуята на Свободата е неокласическа скулптура, огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти, намиращ се на около 2,5 километра от най-южната точка на Манхатън. Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 г. от президента на САЩ Гроувър Кливланд. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост. На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. Посещава се от средно 3 милиона души на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а през 1984 г. влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Монументът е висок 46,5 м. и е поставен върху платформа (55,5м.) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.