02/980 46 46
Пропътувай мечтите си!
Пропътувай мечтите си!

Полезна информация за Хърватия

Туристическа агенция » Дестинации » Хърватия

Топ оферти за Хърватия

Загреб - Коледни базари
4 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
10.12.2020
На цени от:
378 лв.
Загреб - Плитвишки езера
4 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
04.09.2020
19.09.2020
На цени от:
335 лв.
Постойна - Плитвишки езера - Загреб -Любляна
5 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
03.09.2020
18.09.2020
На цени от:
446 лв.
Опатия и полуостров Истрия - Перлите на хърватското крайбрежие
5 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
17.06.2020
03.09.2020
18.09.2020
На цени от:
436 лв.
Адриатика
8 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
05.09.2020
19.09.2020
10.10.2020
На цени от:
640 лв.
Адриатика - от Варна, Шумен, Велико Търново и Плевен
8 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
05.09.2020
19.09.2020
10.10.2020
На цени от:
679 лв.
Почивка на Черногорската ривиера - на полупансион
7 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
31.05.2020
19.09.2020
На цени от:
533 лв.

Инфо за страната

Карта на Хърватия

Столица:

Загреб

Най-голям град:

Загреб

Официален език:

хърватски

Население:

4 117 860

Площ:

56 594km2

Валута:

Хърватска куна (HRK)

Часова зона:

GMT+1

ЗНАМЕ:

Трикольор – червено, бяло, синьо, разположени хоризонтално, а в средата е поставен гербът на страната. По време на Хърватската революция от 1848 година се ражда и хърватския национален флаг. Той обединява цветовете на историческите хърватски земи в едно уникално знаме. Първите два цвята са взети от историческия герб на Кралство Хърватско, а третият цвят е взет от гербовете на Кралство Далмация и Славония.

ПЛОЩ:

56 542 км². Хърватия е разположена в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров. По далматинското крайбрежие страната има голяма водна акватория – 33 200 км², в която са разположени 1245 острова, от които само 47 са населени. Най-големите от тях са Црес, Кърк, Брач и Хвар.

ГРАНИЧИ С:

  • Унгария на север;
  • Сърбия на североизток;
  • Черна гора на югоизток;
  • Босна и Херцеговина на юг;
  • Словения на запад.

РЕЛЕФ:

В зависимост от релефа, територията на Хърватия може да се раздели на три части:

  • континентална;
  • динарска;
  • адриатическа.

Континенталната част на Хърватия заема югозападните части на Панонската равнина. Тук релефът е предимно равнинен, като само в южните части на Панонската равнина са разположени няколко ниски планини.

Динарската част на Хърватия заема крайните дялове на Динарските планини и се намира в централната част на страната. Обхваща планината Горски Котар, планината Лика, Велебит на границата с Босна и Херцеговина и планините на Далмация.

Адриатическата част на Хърватия заема крайбрежието на страната и се състои главно от карстови райони. Има средиземноморски климат. Адриатическото крайбрежие на Хърватия е изучено доста добре. Широчината му варира значително. Докато на някои места то е широко само няколко километра, на други се врязва дълбоко в континенталната част на страната.

НАСЕЛЕНИЕ:

  • хървати 89,6%;
  • сърби 4,5%;
  • други 5,9%.

До към 70-те години на 20 век има демографски пик в ръста на населението. Днес естественият прираст на населението е отрицателен. През последното десетилетие на 20 век демографския ръст на населението на Хърватия е в застой поради хърватската война за независимост. По време на войната 1991-1995 големи части от населението са принудително изселени. Според данни на Хюман райтс уоч само малка част от сърбите и хърватите са се завърнали по домовете си от 1995 година насам.

Средна продължителност на човешкия живот:

78,3 години, като 75 години за мъжете и 81,5 години за жените.

Религии:

  • католици 87, 8%;
  • православни 4,4%;
  • мюсюлмани 1,3%;
  • други 0,9%;
  • не посочили религиозната си принадлежност 5,2%.

СТОЛИЦА:

Загреб (698 966), по данни от 2019.

ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ:

  • Сплит (176 314);
  • Риека (141 172);
  • Осиек (88 140);
  • Задар (71 258).

РЕКИ:

Реките в Хърватия се оттичат към два водосборни басейна – черноморски и адриатически. Около 62% от реките в Хърватия се оттичат към черноморския, а останалите 38% към адриатическия. Най-дългите реки в Хърватия са:

  • Дунав (188 км);
  • Сава (565 км);
  • Драва (505 км);
  • Мур (53 км).

ПЛАНИНИ:

  • Динарските планини (1831 м);
  • Камешница (1810 м);
  • Биоково (1762 м);
  • Велебит (1758 м).

НАЙ-ВИСОК ВРЪХ:

Динара (1831 м), разположен в хърватската част на Динарските планини.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО:

Парламентарна републикаПрезидента е държавен глава на страната за мандат от 5 години. Изпълнителната власт е в ръцете на министър-председател. Законодателната власт се упражнява от Парламента на страната, който се нарича Хърватски събор и представлява еднокамарен парламент с не по-малко от 100 депутати. Избират се на всеобщи избори след тайно гласуване за срок от 4 години.

ПАРИЧНА ЕДИНИЦА:

Хърватска куна (HRK). Наречена е на животното златка, чиято ценна кожа в миналото е била основно платежно средство сред народите от Източна Европа.

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ:

  • 1 януари (Богоявление);
  • Великден;
  • 1 май (Ден на труда);
  • 22 юни (Ден на антифашистката борба);
  • 25 юни (Ден на държавността);
  • 5 август (Ден на победата и благодарност към Отечеството);
  • 15 август (Успение Богородично);
  • 8 октомври (Националният празник);
  • 1 ноември (Вси светии);
  • 25 декември (Коледа);
  • 26 декември (Св. Стефан).

ИКОНОМИКА:

Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от Комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са безработица и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС.

Основният дял на икономиката на Хърватия се пада предимно на леката промишленост и сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи. Корабостроенето доминира в индустриалния сектор, с износ на над € 1 млрд. годишно. Хранителната и химическата промишленост са другия значителен дял от промишленото производство, които съставляват голям процент от износа на страната. Индустриалният сектор представлява 27% от икономката на Хърватия, а селското стопанство – 6%.

По времето на СФРЮ 50% от брутния вътрешен продукт на Югославия е осигуряван о