02/980 46 46
Пропътувай мечтите си!
Пропътувай мечтите си!

Полезна информация за Сърбия

Туристическа агенция » Дестинации » Сърбия

Топ оферти за Сърбия

Белград - Ниш
4 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
23.07.2020
14.08.2020
04.09.2020
19.09.2020
виж всички дати
На цени от:
277 лв.
Загреб - Коледни базари
4 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
10.12.2020
На цени от:
378 лв.
Уикенд във Върнячка баня - на полупансион
3 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
19.09.2020
04.12.2020
На цени от:
270 лв.
Коледа - Будапеща - Белград
5 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
23.12.2020
На цени от:
461 лв.
Коледа - Белград
3 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
24.12.2020
На цени от:
267 лв.
Коледа в Западна Сърбия
3 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
24.12.2020
На цени от:
306 лв.
Коледа - Пролом баня
4 дни
АвтобуснаАвтобусна
Дати:
24.12.2020
На цени от:
345 лв.

Инфо за страната

Карта на Сърбия

Столица:

Белград

Най-голям град:

Белград

Официален език:

сръбски

Население:

8 756 923

Площ:

88 361km2

Валута:

Динар (RSD)

Часова зона:

GMT+1

ЗНАМЕ:

Трикольор – червено, синьо, бяло, разположени хоризонтално, а в дясната половина е поставен гербът на страната. Сръбското знаме използва панславянските цветове и възниква по време на Първото и Второто сръбско въстание. След създаването на Кралство Югославия знамето не се използва. По времето на СФРЮ Социалистическа република Сърбия използва за свое знаме сръбския национален флаг с червена петолъчка в средата. Сегашното знаме на Сърбия е прието през 2006 година, след разпадането на Държавната общност на Сърбия и Черна гора.

ПЛОЩ:

88 361 км2, според официалните данни на ООН, в които е включена и тази на Косово от 10 887 км2. Много от западноевропейските държави признаха независимостта на Косово, между които е и България. Така площта на Сърбия без Косово е 77 474 км2.

ГРАНИЧИ С:

  • Унгария на север;
  • Румъния на североизток;
  • България на изток;
  • Северна Македония на юг;
  • Черна гора и Косово на югозапад;
  • Босна и Херцеговина и Хърватия на запад.

НАСЕЛЕНИЕ:

8 756 923 души според преброяването през 2019 година, което я нарежда на 99-то място в света. Това изключва Косово, която декларира своята независимост през 2008 г. Според последното официално преброяване проведено в Косово през 2011 г., там е отчетено население от 1.73 млн. Сърбия съставлява няколко етнически групи:

  • сърби 83%;
  • унгарци 3,5%;
  • роми 450 000;
  • босненци 145 000.

Другите малцинствено представине групи са хървати, словаци, албанци, румънци и българи.

Религии:

  • християни 84,6%;
  • мюсюлмани 3,1%;
  • други 12,3%.

СТОЛИЦА:

Белград (1 273 651), по данни от 2019.

ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ:

  • Нови Сад (215 400);
  • Ниш (250 000);
  • Крагуевац (147 473);
  • Суботица (100 000).

РЕЛЕФ:

Сърбия е континентална страна без излаз на море. По-голямата част от страната се намира на Балканския полуостров, докато по-малката северна част е разположена в Панонската низина.

Релефът на Сърбия варира между богати и плодородни равнини на север във Войводина и високи планини и в източната и южната ѝ част. Релефът в Централна Сърбия се състои главно от хълмисти, ниско и средно-високи планини. Това обуславя и основните комуникационни направления в Сърбия, които са в посока югоизточно от Белград, към Ниш и Скопие, по поречието на Велика и Южна Морава. На изток от централната част на Сърбия се намират крайните западни дялове на Стара планина. На Запад релефът е зает от Динарските планини като най-високи планини в тази част на страната са Златибор и Копаоник.

РЕКИ:

Всички реки в Сърбия се оттичат към три водосборни басейна:

  • Черноморски;
  • Адриатически;
  • Егейски.

Черноморският басейн е най-голям по площ в Сърбия и заема 92% от територията на страната. Целият басейн се отводнява само от река Дунав. Всички основни реки в Сърбия, като Тиса, Сава,Тимиш, Велика Морава, Ибър и Дрина се вливат в Дунав, а оттам в Черноморския басейн.

Адриатическият басейн е вторият по големина водосборен басейн, който обхваща 5% от територията на Сърбия (намира се в Западната част на Косово). Основна река тук е Бели Дрин, която се влива на територията на Албания с Черни Дрин и заедно образуват река Дрин, която се влива в Адриатическо море.

Егейският басейн е най-малкият по площ и обхваща 3% от територията на страната. Разположен е в югоизточната част на Сърбия, близо до границата с България и Северна Македония. Водосборният басейн се оттича от три реки – Пчиня, Лепанац и Драговищица. Първите две реки са притоци на Вардар, а третата е приток на Струма.

ПЛАНИНИ:

Основните планини в Сърбия са част от три планински системи: 

  • Динарските планини;
  • Карпатите;
  • Стара планина.

Динарските планини покриват най-голямата част от територията на Сърбия и се простират от северозапад към югоизток. Карпатите, които са най-южните разклонения на Карпатската система, са разположени в района на Тимошка Крайна. Крайните дялове на Стара планина се простират в посока север-юг в Източна Сърбия, на изток от долината на Морава и планините от Рило-Родопския масив.

НАЙ-ВИСОК ВРЪХ:

Миджур (2169 м) намира се в Стара планина, на границата между Сърбия и България.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО:

Сърбия функционира като парламентарна демократична република.

Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет начело с министър-председател, който се избира от Парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от Парламента. Сърбия има еднокамарен парламент - Скупщина с 250 депутати, които се избират за четиригодишен мандат. Те имат правомощията да създават закони, одобряват бюджет, насрочват избори и ратифицират договори и споразумения.

Северната сръбска област Войводина има автономен статут, а Косово е частично международно призната държава, което според сръбската Конституция е суверена част от територията ѝ.

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ:

  • 1 януари (Нова Година);
  • 7 януари – Коледа
  • 13 януари – Православна (Сръбската) Нова година
  • 15 февруари (Ден на държавността);
  • Великден;
  • 1 май (Ден на труда);
  • 9 май (Ден на победата);
  • 28 юни (Видовден, чества се битката при Косово поле).

ПАРИЧНА ЕДИНИЦА:

Сръбският динар се споменава за първи път в архивните документи от 1214 година, по времето на Стефан Първовенчани. До 1459 година динарът е кован от почти всички сръбски владетели.

ИКОНОМИКА:

Сръбската икономика е до голяма степен базирана на пазара и много разчита на производството, износа и държавните компании. Те имат силна икономика със среден доход, а обслужващият сектор формира повече от две трети от националния БВП. Основният износ е на автомобили, метал, каучук, земеделски култури, оръжия и метали. Столицата е и икономическата столица на държавата. Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.

Най-силните сектори са:

  • енергетика;
  • автомобилостроене;
  • машиностроене;
  • селско стопанство.

Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен