Столица:Брюксел |
Площ:30 528km2 |
Най-голям град:Брюксел |
Валута:Евро (EUR) |
Официален език:нидерландски, френски, немски |
Часова зона:GMT+1 |
Население:11 825 551 |
Националното знаме на Белгия представлява три еднакви по размер вертикални цветни полета - черно, жълто и червено, въпреки че според белгийската конституция, чл. 193, белгийското знаме е със следната подребна на цветовете: червено, жълто и черно, обратно на подредбата, в която се среща официалното знаме. Формата на държавното знаме е взаимствана от знамето на Франция, а цветовете са взети от герба на Брабантското херцогство. Знамето на Белгия в актуалната си форма е прието на 23 януари 1831 година, скоро след като страната придобива независимост от Холандия.
11 825 551 души по данни от преброяването през 2025 година. Гъстотата на населението, 385 д/км2, е сред най-високите в Европа след Холандия и някои малки страни като Монако. Районите с най-голяма гъстота са около Брюксел, Антверпен, Гент и Лувен. Средната продължителност на живота в Белгия е 78,6 години за мъжете и 83,9 години за жените по данни от 2018 година.
Белгия се намира на културната граница между Германска и Романска Европа. Тази езикова бариера води началото си от 5 век, когато Рим оставя германските племена в северната част на страната, а в по-силно латинизирания юг гало-романският език устоява на германизацията, въпреки окупацията на салическите франки. На езика на франките “Walha”, откъдето идва думата “wallon” (валонски) – значи “чужд”, “чужденец”. Многоезичието има сериозни последици при организирането на политическия и административен живот в страната. Белгия има три официални езика - нидерландски, френски и немски:
Езиковите граници съвпадат с тези на областите с изключение на областта Брабант със столица Брюксел, която е оазис на франкофонията във фламандската земя. Тя е двуезична с мнозинство на франкофоните.
Свободата на вероизповедание в Белгия е гарантирана от конституцията. Преобладаваща част от белгийско население са католици (92% от населението). В страната има и малки обюности на мюсюлмани, протестанти, евреи и православни.
Брюксел (1 019 022, а заедно с агломерацията – 2 120 000 – по данни от 2019 година).
Територията на Белгия включва три физико-географски района: крайбрежната низина на северозапад, централната равнина и Ардените.
Климатът е прохладен, умерен и дъждовен. Средни летни температури: 25°C, средни зимни температури: 7,2°C. Годишни екстремуми (рядко достигани): -12,2°C и +32,2°C.
Маас или Мьоз (фр. La Meuse, нидерл. Maas, вал. Μeuze) – дължина 950 км, от които 192 км на белгийска територия, влива се в Северно море; Шелда или Еско (фр. Еscaut, нидерл. Schelde) – дължина 430 км, от които 200 км на белгийска територия, влива се в Северно море; Изер (фр. Yzer, нидерл. Ijzer) – дължина 78 км, от които 50 км на белгийска територия, влива се в Северно море.
Масивът Ардени е разположен на френска и белгийска територия.
Сигнал дьо Ботранж (694 м), намира се в Ардените.
Белгия е федерална конституционна монархия.
Крал на белгийците е Филип, който е държавният глава на Белгия. Възкачва се на белгийския престол през 2013 година, след като баща му крал Албер II абдикира в негова полза.
Законодателен орган – кралят и двукамерен парламент.
Изпълнителен орган – кралят, който назначава федерално правителство начело с министър-председател, утвърждаван от парламента.
Трите автономни района, франкофонската и немската общност имат отделни парламенти и правителства, тоест, в хода на федерализацията държавните институции са силно усложнени - освен федералното правителство, е въведено разделение по езикови общности (Френскоезична общност, Фламандскоезична общност и Немскоезична общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Столичен регион Брюксел). Фламандската общност и Фламандският регион са свързани и имат общо правителство.
Отговорността за различните сфери на управлението е разпределена между различните нива:
Гъстонаселената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в индустриалната революция в началото на 19 век, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи. Белгия често е наричана „сърцето на Европа“, не само заради географското ѝ положение, но и поради множеството европейски и международни институции (общо 120 на брой), чието седалище е Брюксел.
В белгийската столица се намират шест европейски институции (Съвет на Европа, Европейската комисия, Европейски парламент - за инзвънредни заседания, Комитет на областите, Съвет на общините и на областите в Европа, Икономически и социален съвет на Европа), на НАТО, на най-големите междуародни профсъюзни организации (Европейска Конфедерация на синдикатите, Международна Конфедерация на свободните синдикати и Световна Конфедерация на труда).
Белгия е силно развита индустриална страна – 22,1% от БВП се осигурява от промишлеността, 0,7% - от селското стопанство и 77,2% - от услугите. От промишлените отрасли най-развити са добивната промишленост, черната и цветна металургия, машиностроенето, оръжейната промишленост, химическата, нефтохимическата, целулозно-хартиената, текстилната, шивашката, стъкларската, хранително-вкусовата промишленост, обработката и търговията с диаманти. Високопродуктивно селско стопанство, едро земевладелие. Отглеждане на миди във ферми в Северно море.
В Белгия са посторени 3592 км жп линии, 118 414 км шосета, 154 км петролопроводи, 3139 км газопроводи. Държавата разполага с 32 912 бр.р.т. морски и речен флот, 41 летища (2013). Главни пристанища: Антверпен (едно от най-големите пристанища в Европа), Брюж, Хент, Лиеж, Монс, Намюр, Остенде.

Белгия е страна, която впечатлява с удивително съчетание от средновековен чар, модерен дух и гастрономия от световна класа. Най-разпознаваемата ѝ забележителност е площадът Гран Плас в Брюксел – архитектурно бижу, където готически фасади, златни орнаменти и величествената сграда на кметството създават усещане за истинска приказка. Наблизо се намират и емблематични символи като статуята Манекен Пис и футуристичният Атомиум, който сякаш излиза от научнофантастичен филм.
Брюж е другото лице на Белгия – романтичен, спокоен и запазил духа на Средновековието. Тук каналите се вият между старинни къщи и малки мостове, а камбанарията „Белфри“ (Belfry) доминира над площада със своята история и гледки към целия град. Наричан често „Северната Венеция“, Брюж е място, което се усеща като музей на открито.
Гент очарова със смела комбинация от древно и модерно. Средновековният замък „Гравенщийн“ се извисява насред града, заобиколен от канали и оживени улици, а катедралата „Свети Бавон“ съхранява прочутия олтар „Поклонението на мистичния агнец“ – един от най-значимите ренесансови шедьоври в Европа. В същото време Гент остава млад, артистичен и динамичен, със силно студентско присъствие и атмосфера на свобода.
Антверпен, световната столица на диамантите и градът на Рубенс, впечатлява със своята катедрала „Света Богородица“, в която се намират някои от най-известните картини на художника. Градът е модерен, пълен с дизайнерски бутици, креативни пространства и оживен нощен живот, но същевременно пази силата на своята история.
Льовен и Мехелен – по-малки, но невероятно чаровни градове, предлагат спокойни разходки из готически площади и университетски квартали. На юг Лувен-ла-Ньов и Валония разкриват още едно лице на Белгия – по-зелено, по-хълмисто, с величествени замъци и градове като Динан, разположен живописно върху бреговете на река Маас.
БРЮКСЕЛ
БРЮЖ
АНТВЕРПЕН
ГЕНТ
Музеите изискват документ за самоличност за удостоверяване на възрастта при ползване на намаление.
Оповестените тук цени на музеи са към 30.11.2021 и „Руал Травел“ не се ангажира с тяхната абсолютна точност.