Пропътувай мечтите си!
Пропътувай мечтите си!

Полезна информация

»
»
Полезна информация за Хърватия
Инфо за страната
Хърватия
Флаг Хърватия
Хърватия

Столица: Загреб
Най-голям град: Загреб
Официален език: Хърватски
Население: 4 290 612
Площ: 56 594km2

Валута: Куна (HRK)
Часова зона: GMT+1

ЗНАМЕ: Трикольор – червено, бяло, синьо, разположени хоризонтално, а в средата е поставен гербът на страната. По време на хърватската революция от 1848 година се ражда и хърватския национален флаг. Той обединява цветовете на историческите хърватски земи в едно уникално знаме. Първите два цвята са взети от историческия герб на Кралство Хърватско, а третият цвят – синият, е взет от гербовете на Кралство Далмация и Славония.

ПЛОЩ: 56 542 км2 – Хърватия е разположена в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров. По далматинското крайбрежие страната има голяма водна акватория – 33 200 км², в която са разположени множество острови 1185 на брой, от които само 67 са населени. Най-големите от тях за Кърк и Црес.

ГРАНИЧИ С: Унгария на север, Сърбия на североизток, Черна гора на югоизток, Босна и Херцеговина на юг и Словения на запад.

НАСЕЛЕНИЕ: 4,290,612 души според данни от преброяване през 2011 година. Около 89,6% от населението на страната са хървати, 4,5% сърби и 5,9% са от други националности. До към 70-те години на 20 век има демографски пик в ръста на населението. Днес естественият прираст на населението е отрицателен. През последното десетилетие на 20 век демографския ръст на населението на Хърватия е в застой поради хърватската война за независимост. По време на войната 1991-1995 големи части от населението са принудително изселени. През 1991 г. повече от 80 000 хървати са принудени да напуснат домовете си или са избягали от югославските военни части. През последните дни от войната през 1995 г., повече от 120 000 сърби, а според други източници те са над 200 000, са прогонени от хърватските сили за сигурност. Според данни на Хюман райтс уоч само малка част от сърбите и хърватите са се завърнали по домовете си от 1995 г. насам. Средната продължителност на живота в Хърватия е 75,1 години.

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: католици 87, 8%, православни 4,4%, мюсюлмани 1,3%, други 0,9%, не посочили религиозната си принадлежност 5,2%. (по данни от 2001)

СТОЛИЦА: Загреб (786 200 жители по данни от 2001, заедно с предградията – 1 108 000)

ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Сплит (175 140 жители), Риека (143 800 жители), Осиек (90 411 жители) и Задар (69 556 жители) – по данни от 2001 година.

РЕЛЕФ: В зависимост от релефа, територията на Хърватия може да се раздели на три части: континентална, динарска и адриатическа част. Континенталната част на Хърватия заема югозападните части на Панонската равнина. Тук релефът е предимно равнинен, като само в южните части на Панонската равнина са разположени няколко ниски планини.
Динарската част на Хърватия заема крайните дялове на Динарските планини и се намира в централната част на страната. Обхваща планината Горски Котар, планината Лика, Велебит на границата с Босна и Херцеговина и планините на Далмация.
Адриатическата част на Хърватия заема крайбрежието на страната и се състои главно от карстови райони. Има средиземноморски климат. Адриатическото крайбрежие на Хърватия е изучено доста добре. Широчината му варира значително. Докато на някои места то е широко само няколко километра, на други се врязва дълбоко в континенталната част на страната.

ГОЛЕМИ РЕКИ: Реките в Хърватия се оттичат към два водосборни басейна – черноморски и адриатически. Около 62% от реките в Хърватия се оттичат към черноморския водосборен басейн, а останалите 38% - към адриатическия. Водеделът между двата басейна е по високите била на Динарските планини. Най-дългите реки в Хърватия са: Дунав (обща дължина 2857, от тях 188 км на територията на Хърватия), Сава (обща дължина 945 км, от тях 565 км на територията на Хърватия), Драва (обща дължина 707 км, от тях на територията на Хърватия 505 км) и Мур (общо 438 км, от тях 53 км на територията на Хърватия).

ПЛАНИНИ: Основните планини на територията на Хърватия са Динарските планини (връх Динара 1831 м), Камешница (връх Камешница 1810 м), планината Биоково (връх Свети Юри 1762 м) и Велебит (Вагански връх 1758 м).

НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Динара (1831 м), разположен в хърватската част на Динарските планини.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО: парламентарна република. Изпълнителната власт в страната е в ръцете на министър-председателя. Законодателната власт в Хърватия се упражнява от парламента на страната, който се нарича Хърватски събор. Съборът е еднокамерен парламент с не по-малко от 100 депутати. Народните представители в Хърватския събор могат да бъдат най-много 160. Избират се на всеобщи избори след тайно гласуване за срок от 4 години. Президентът на Хърватия има представителни функци. Избира се пряко чрез гласуване за срок от 5 години и може да бъде избиран само два мандата.

ИКОНОМИКА: Основният дял на икономиката на Хърватия се пада предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.
Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: безработица и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Корабостроенето доминира в индустриалния сектор, с износ на над € 1 млрд. годишно. Хранителната и химическата промишленост са другия значителен дял от промишленото производство, които съставляват голям процент от износа на страната.
Индустриалният сектор представлява 27% от икономката на Хърватия, а селското стопанство – 6%.

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, в долари (БВП): По времето на СФРЮ 50% от брутния вътрешен продукт на Югославия е осигуряван от Хърватия и Словения. За този период двете бивши югославски републики осигуряват значителна част от приходите в държавния бюджет на Югославия. През 90-те години на 20 век по време на разпадането на СФРЮ хърватската икономика търпи сериозен спад. В последните години обаче БВП на Хърватия бележи ръст.

година БВП
2005 12,400
2006 13,400
2007 15,500
2008 18,300
2009 17,500
2010 17,400
2011 18,300
2012 18,100
 

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 януари (Нова Година), 1 януари (Богоявление), Великден, 1 май (Празник на труда), 22 юни (Ден на антифашистката борба), 25 юни (Ден на държавността), 5 август (Ден на победата и благодарност към Отечеството), 15 август (Успение Богородично), 8 октомври - Националният празник на Хърватия, 1 ноември (Вси светии), 25 декември (Коледа)

ПАРИЧНА ЕДИНИЦА: Куна (HRK), 1 HRK = 100 липи. Куната е наречена на животното златка, чиято ценна кожа в миналото е била основно платежно средство сред народите от Източна Европа. Обменният курс на куната спрямо еврото е за 1 EUR = 7,27 HRK (30.06.2009)

Инфо за посолството

АДРЕС НА БЪЛГАРСКОТО ПОСОЛСТВО В ХЪРВАТИЯ:
VELEPOSLANSTVO REPUBLIKE BUGARSKE
NIKE GRŠKOVICA, 31
10 000 ZAGREB
Tel: 00 3851/ 46 46 609; 46 46 631; 46 46 640

Инфо за музеи
Загреб
Музей на съвременното изкуство
Музей на съвременното изкуство – галерията променя периодично екскозицията си, поради невъзможност да изложи всичките си 4000 картини, сред които немалко творби на Пикасо, Вазарели, Фернан Леже.
виж повече
Музей Мимара
Музей Мимара – музей на изкуствата, открит е за посещения през 1987 г. в стара сграда от ХІХ век в неоренесансов стил. Наречен е на името на дарителя на колекцията, съдържаща близо 3750 експоната – предмети на изкуството от различни техники и материали, от различни култури и цивилизации.
виж повече
Галерия Щросмайер
Галерия Щросмайер – разположена е на втория етаж на Хърватската академия за науки и изкуства. Колекцията й е дарение от епископ Щросмайер, чиято статуя се издига зад музея. Тук можете да се насладите на творби на европейски майстори (италианци, фламандци, французи), както и на хърватски художници от периода ХІV-ХІХ век.
виж повече
Музей на наивизма
Музей на наивизма – смята се, че е първият по рода си в света. Експонатите са основно дело на хърватски творци, но музеят притежава творби и на световно известни автори – живопис, скулптури, рисунки, плакати. Музеят често организира тематични и ретроспективни временни изложби на артисти в този стил, експертни срещи, ролеви игри и уърк-шопове.
виж повече
Музей на занаятите и изкуствата
Музей на занаятите и изкуствата – основан е през 1880 г. с идеята да се запазят творбите на изкуството и занаятите пред заплахата от настъпването на индустриалните продукти. С неговите над 160 хил. експоната, той е с ранг на национален музей за опазване на художествените предмети и историята на материалната култура в Хърватия.
виж повече
Археологически музей
Археологически музей – колекцията му се състои от над 400 хил. различни артефакти и паметници на културата, събирани през годините от различни източници. Най-известни са Египетската колекция, мумията от Загреб и платнищата с най-стария етруски надпис в света, както и нумизматичната колекция.
виж повече
Музей на естествената история
Музей на естествената история – притежава една от най-големите колекции от неандерталския период, намерена на едно място – артефактите, каменните оръжия и инстументи от праисторическия човек от Крапина.
виж повече
Загреб Арт павилион
Загреб Арт павилион – изложбен център, построен в неокласически стил от виенските архитекти Хелмер и Фелмер, най-известните дизайнери на театрални сгради в Централна Европа (архитектите на Народния театър в София). Той е една от най-известните забележителности в града.
виж повече
Цени на музеи

ЗАГРЕБ
Археологически музей – 40 Kn, за деца и пенсионери 10 Kn, затворен в понеделник, вторник-събота от 10.00 до 18.00ч, неделя до 13.00 ч.
Музей на занаятите и изкуствата – 30 Kn, деца и пенсионери – 20 Kn, затворен в понеделник, вторник-събота от 10.00 до 19.00 ч, неделя до 14.00 ч.
Арт павилион Загреб – 40 Kn, за деца и пенсионери - 25 Kn, вторник-неделя 11.00 до 20.00 ч, понеделник затворен.
Галерия Щросмайер – 30 Kn, деца и пенсионери – 10 Kn, затворена в понеделник и на национални празници.
Мимара музей – 50 Kn, деца и пенсионери – 30 Kn, затворен в понеделник, вторник-петък от 10.00 до 19.00 ч, събота от 10.00 до 17.00 ч, неделя от 10.00 до 14.00 ч.
Ботаническата градина – безплатно, работи от 1-ви април до 1-ви ноември.

ДУБРОВНИК
Крепостни стени - 120 Kn за възрастни, за деца 5 -18 г. - 30 Kn
Княжев дворец – 80 Kn
за възрастни, за деца - 25 Kn.

Природен парк „Плитвишки езера“ - 110 Kn за възрастни, деца под 7 г. – безплатно, деца 7 до 18 г. – 55 Kn, студенти при представяне на межд. студентска карта – 80 Kn.

ПУЛА
Амфитеатъра (Арена Пула) – 40 Kn, деца и пенсионери – 20 Kn, работи всеки ден.
Храма на император Август – 10 Kn, деца и пенсионери – 5 Kn.

Музеите изискват документ за самоличност  за удостоверяване на възрастта при ползване на намаление.

Оповестените тук цени на музеи са към 30.10.2016 и „Руал Травел“ не се ангажира с тяхната абсолютна точност. 

ХЪРВАТИЯ (1 EUR = около 7,62 HRK)

ЗАБЕЛЕЖКА: При посещение на Хърватия, Ви съветваме да си осигурите основната сума, която смятате да похарчите в хърватски куни, от България.