Датското знаме, наречено Данеброг, е най-старото знаме в света, а датчаните са нацията с най-дълга история, в която националното знаме остава непроменено. Според легендата, датското знаме е спуснато от небето на 15 юни 1219 година, като небесен знак, обръщайки очертаващия се разгром в битката при Линданес (Eстония) в победа за датските кръстоносци на крал Валдемар II Победителя. Според друга легенда, след тази битка бялата туника на Валдемар била изцяло напоена с кръв, с изключение на местата, където се намирал коланът и презрамникът, които останали бели.
Най-старият писмен паметник, в който фигурира датското знаме е холандски и датира от втората половина на 14 век, а в датски текст Данеброг се появява около век по-късно – през 1478 година. Знамето е официализирано за първи път с декрет от 1630 година. Датското знаме е променяло пропорциите си многкратно през годините, но нито една от тези промени не са засегнали неговата същност.
Флаг с разделени краища е бил използван за първи път през 1696 година и е променен през 1856 година. Този вид флаг се използва и днес в датската военна флота. Правоъгълният флаг, в съвременния си вариант, е установен със закон през 1748 година и променен през 1893 година. Моделът на Датското знаме е възприет от други скандинавски страни: Швеция, Норвегия, Финландия и Исландия.
42 933 км2 (без Фарьорските острови и Гренландия). Кралство Дания е най-малката скандинавска страна, около 10 пъти по-малка от Швеция. Състои се от полуостров Ютланд и около 407 острова, от които само 79 са обитаеми. Най-големият остров е Шеланд и на него е разположен Копенхаген.
От юни 2009 Гренландия преминава към самоуправление. Това е последната от редица мерки, предприети от острова с цел добиване на независимост от Дания. През ноември 2008 година на острова бе проведен референдум за по-голяма автономия, а самоуправлението сега ще осигури на хората там по-голям дял от приходите от природни ресурси. Местното правителство поема контрола над полицията и съдилищата. Дания обаче ще има последната дума по въпросите, свързани с отбраната и външната политика.
Дания отвсякъде граничи с море, освен от юг, където границата с Германия е сухоземна, с дължина 68 км. Общата дължина на бреговата линия е 7300 км. Бреговете на страната се мият от Северно море на запад, Балтийско море на изток. Под датски контрол е и тесният пролив Йоресунд между Категат и Балтийско море. Протоците имат важно икономическо значение за страната.
5 752 126 души по данни от 2018 година, от тях 91% са датчани (без Фарьорските острови и Гренландия).
Средната гъстота е 130 д/км2.
Средна продължителност на живот:
Кралство Дания има един официален език - датски. На територията на страната се говорят също немски, фарьорски, и гренландски.
Фарьорският е официален език на Фарьорските острови, които са самоуправляваща се територия в Кралство Дания.
Гренландският език се говори от 54 хил. инуити (ескимоси), живеещи в Гренландия.
Дания е страна, която е удивително хомогенна в религиозно отношение, с почти изцяло лютеранско население (82%). В страната има и католици и мюсюлмани.
Копенхаген (1 153 615 жители, а заедно с предградията - 1 878 962 жители) - по данни от 2018 година.
Орхус (237 551 жители, 1 224 016 с предградията) е разположен на източния бряг на полуостров Ютланд. Това е вторият по големина град в Дания след столицата Копенхаген. Одензе е разположен е на остров Фюн и има население 145 931 жители.
Територията на Дания е част от Средноевропейската низина. Най-високата точка е връх Мьолехьой (170 м) в източната моренна част на Ютланд. Освен на полуострова моренни валове с височина над 100 м има в островите на Датския архипелаг.
Северозападните и източните части са покрити с обширни пясъчни пространства, образували под действието на западните ветрове безброй дюни.
Разположените между моренните хълмове падини, заети предимно от блата, са почти изцяло отводнени и превърнати в пасища.
Релефът е равнинен със слабо изразен хълмист характер. Практически цялата територия на страната се намира между 0 и 100 м надморска височина.
Източният бряг е силно разчленен, съпроводен с широко отворени заливи, които улесняват корабоплаването и развитието на пристанищата.
Климатът в Дания е умерен морски. Най-важен климатообразуващ фактор е Атлантическият океан. Характерно за умерения морски климат е меката зима и прохладното лято.
Валежите са почти равномерно разпределени през цялата година. Максимумът е в периода юни-октомври.
Парламентарна монархия с държанен глава - кралица Маргрете II.
Парламентът наброява 179 представители, включително двама от Гренландия и двама от Фариорските острови.
Изпълнителен орган - правителство, назначавано от кралицата с одобрението на парламента.
Дания е високо развита индустриално-аграрна страна. В промишлеността преобладават малки и средни предприятия.
Водещи отрасли са металообработване, машиностроене, хранително-вкусова (захар, месо, риба – основно херинга, млечни продукти), химическа, текстилна промишленост. черна металургия, нефтопреработване.
Добива се нефт (9 млн. т годишно) и газ от находищата в Северно море (5 млрд. м3), чиито добив покрива собствената й консумация.
Селското стопанство е интензивно, високо продуктивно и механизирано, в него са заети едва 4% от населението. Обемът на земеделската продукция и животновъдството надвишава три пъти потреблението на населението на Дания.
Страната е водеща в света по използване на възобновяеми енергийни източници, които осигуряват около 14% от производството на енергия и 28% от генерираната в страната електроенергия.
Дания е водеща в добива на електроенергия от вятърни генератори и разработването на технологии за добив на електроенергия от вятър.
1 януари (Нова година), Велики Четвъртък, Разпети Петък, Великден, Ден на молитвите (четвъртият петък след Великден), 16 април (рожден ден на кралица Маргрете II и национален празник), Възнесение Господне (четвъртък, 39 дни след Великден), Петдесетница (понеделник, 50 дни след Великден), 1 май (празник на труда), 5 юни (Ден на Конституцията), 25 декември (Коледа).
Умерен климат - влажен и облачен; мека, ветровита зима и хладно лято.
Образованието в Дания е задължително за всички до 16 години. Около 82% от младите хора получават и допълнително образование. Образованието, финансирано от държавата, е безплатно и отворено за всички. Дания има традиции в частните училища и около 15,6% от всички деца на ниво основно училище посещават частни училища, които се поддържат от ваучерна система.
Първият университет в Дания, Университетът в Копенхаген, е създаден през 1479 г. Вторият, Килският университет в Шлезвиг-Холщайн, е създаден през 1665 г. През 1928 г. е основан Университетът в Орхус. Към 2018 г. Дания има осем университета.
Много програми се преподават на английски език, включително бакалавърски, магистърски, докторски, обменни и летни училищни програми.
Дания е дестинация с висок стандарт и разходи за живот, дори по европейските стандарти. Хранене, комунални услуги и бензин са особено скъпи. Заплатите са сравнително високи, за да изравнят до известна степен високата цена на стоките и услугите в Дания.
Копенхаген, столицата на Дания, е един от най-скъпите градове в света. Животът извън Копенхаген не е толкова скъп, но далеч не е евтин.
Националната валута е датска крона (DKK), като обменният курс към края на 2019 г. е 1 EUR=7.44 DKK.
КОПЕНХАГЕН
Музеите изискват документ за самоличност за удостоверяване на възрастта при ползване на намаление.
Оповестените тук цени на музеи са към 10.12.2020 и „Руал Травел“ не се ангажира с тяхната абсолютна точност.
ДАНИЯ (1 EUR = около 7,44 DKK)
ЗАБЕЛЕЖКА: При посещение на Дания, Ви съветваме да носите банкова карта, както да си осигурите основната сума, която смятате да похарчите в датски крони, от България.