Пропътувай мечтите си!
Пропътувай мечтите си!

Полезна информация

»
»
Полезна информация за Франция
Инфо за страната
Франция
Флаг Франция
Франция

Столица: Париж
Най-голям град: Париж
Официален език: Френски
Население: 65 350 000
Площ: 675 417km2

Валута: Евро (EUR)
Часова зона: GMT+1

ЗНАМЕ: Трикольор – синьо, бяло, червено, разположени вертикално. Сегашното френско знаме датира от 1794 година, когато е нарисувано от големия художник Жак Луи Давид за Конвента. Трите цвята на френското заме са символизирали Франция и нейния суверен в различни периоди от историята и през Революцията са събрани, в началото под формата на кокарда. Заедно те символизират единството между цветовете на Париж (синьо и чевено) и белия цвят, който бил е използван от френската кралска династия.

ПЛОЩ: 551 695 км2 - Франция е най-голямата страна в Европа (ако се изключат Русия и Украйна) и най-рядко населената (116 д/км2) Площта на Франция заедно с отвъдморските й територии (Гваделупа, Мартиник, Гвиана, Реюнион, Френска Полинезия, Сен Пиер и Микелон, Уолис и Фортуна, Сен Мартен, Сен Бартелеми, Майот, Нова Каледония) е 674 813 км2.

ГРАНИЧИ С: Европейска Франция граничи с Белгия на север, Люксембург на северозиток, Германия на изток, Швейцария, Италия и Монако на югоизток, Андора, Испания и Средизимно море на юг и Атлантическия океан на запад.

НАСЕЛЕНИЕ: 65 350 000 жители, от които 63 460 000 в метрополията; освен това, по информация на Външното министерство на Франция, около 2 000 000 французи живеят в чужбина - данните са от 1 януари 2009 година. Средната гъстота е 116 д/км2. Средната продължителност на живота във Франция през 2008 година е 77,5 години за мъжете и 84,3 години за жените. В сравнение с 2007 година населението на Франция е нарастнало с 366 500 души. Демографският прираст във Франция е един от най-високите в Европа поради високата раждаемост (средно 2,14 деца на жена сред жените, родени през 1956 година, срещу 1,52 в Европа, според статистики от 2008 година), удължаването на средната продължителност на живота в страната и сериозната имиграция (разликата между имигриралите във Франция и емигриралите от нея е около 100 000 човека годишно).

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: 64 % - католици; 4% мюсюлмани; 3% протестанти; 1% евреи и 27% атеисти.

СТОЛИЦА: Париж (2 181 371 жители интра мурус и 11 819 000 жители с предградията)

ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Лион (472 305 жители, 1 790 000 жители с предградията), Марсилия (839 043 жители, 1 516 340 жители с предградията), Лил (226 014 жители, 1 143 125 жители с предградията), Тулуза (437 715 жители, 964 797 жители с предградията), Ница (347 060 жители, 933 080 жители с предградията), Бордо (232 260 жители, 925 253 жители с предградията), Нант (282 853 жители, 711 120 жители с предградията), Страсбург (272 975 жители, 612 104 жители с предградията).

РЕЛЕФ: Франция има изключително разнообразен релеф – равнини на север и на запад; планински вериги в югоизточната (Алпите) и югозападната (Пиренеите) част на страната. Франция разполага и с изключително речно богатство. Западната част на страната е под атлантическо влияние, а източната е под средиземноморско влияние, което намалява при достигането на планинската верига Юра.

ГОЛЕМИ РЕКИ: Рона (дълга 812 км, от които 522 км са във Франция, а останалите – в Швейцария, 100 000 км2 воден басейн) извира от Алпите, близо до прохода Фурка, на 1850 м надморска височина, преминава през Женевското езеро и се влива в Средиземно море. Рона минава през Лион, Женева, Авиньон.
Лоара (най-дългата река във Франция, дълга 1020 км, 115 000 км2 водосборен басейн – това е 1/5 от територията на страната) извира от източната част на Централния масив на 1400 м надморска височина и се влива в Атлантическия океан близо до Сен Назер. Лоара минава през градовете Орлеан, Блоа, Тур, Анже, Нант, столици на историческите области Орлеан, Блоа, Турен, Анжу, Бретан. Долината на Лоара е известна с лозовите си масиви, с богатите си на дивеч гори и със замъците, строени през Средновековието и Ренесанса – най-известните сред тях са Шамбор, Шенонсо, Амбоаз, Шинон, Шеверни, Азе-льо-Ридо, Блоа, Виландри).
Сена (дълга 776 км, 80 000 км2 водосборен басейн) извира от едно плато близо до Дижон, в Бургундия, на 471 м надморска височина и се влива в Ла Манша, на около 10 км южно от Хавър. Сена е играла огромна роля в историята на Франция, бидейки път за инвазии, търговия и контакти. Сена е една от най-известните реки в света, защото минава през един от най-известните градове в света, като го разделя на неговите легендарни два бряга – „рив дроат” и „рив гош” – десен и ляв бряг. Сена е люлката на Париж, на нейния остров Сите се е родил градът през 3 век пр. Хр. Наричат Сена „най-красивата улица на Париж”, накичена с прекрасни мостове, които приличат на скъпоценни украшения по живописните й меандри. Сена е плавателна и благодарение на нея Хавър, Руан и Париж са свързани чрез канали с реките Шелда, Маас, Рейн, Сона и Лоара.
Гарона (най-голямата река в Югозападна Франция, дълга 575 км, 55 000 км2 водосборен басейн) се образува от многобройни притоци в Испания, идващи от планината Маладета и от Пиренеите, на около 1900 м надморска височина, след около 50 км влиза във Франция. По Гарона морски кораби могат да навлизат чак до Бордо. През 1836-1858 година е построен канал, контролиран от над 50 шлюза, който създава директна връзка между Бордо и Тулуза. Сона е дълга 480 км, извира от планината Вогези, на югозапад от Епинал, на 400 м надморска височина, влива се в Рона при Лион, плавателна е в продължение на 375 км.
Рейн е една от най-големите реки в Европа, дълга 1320 км, 220 000 км2 водосборен басейн, извира от Алпите в Източна Швейцария, тече през Лихтенщайн, Франция, Австрия, Германия и Холандия и се влива в Северно Море. Рейн минава през Бодензее, Базел, Страсбург, Бон, Дюселдорф, Кьолн, Ротердам. Рейн представлява естествена граница между Лихтенщайн и Швейцария, между Швейцария и Австрия, между Германия и Швейцария, между Германия и Франция. Земите, през които тече реката, са известни като Рейнска Европа и това е най-динамично развиващата се част от Европейския континент, една от най-мощните в икономическо отношение области в света. От търговска гледна точка, Рейн е най-важният вътрешноконтинентален воден път в света. Виктор Юго пише: „Цялата история на Европа е събрана в тази река на войници и на философи, в тази шеметна вълна, която повдига духа на Франция, в шепота на водите й, който кара немците да мечтаят. Рейн обединява всичко”. Централната комисия за навигацията по река Рейн, чието седалище е в Страсбург, е най-старата международна организация, създадена през 1815 година от Виенския конгрес.

ПЛАНИНИ: Алпите са планинска верига, в която се намира най-високият връх в Европа Мон Блан, висок 4810 м, простираща се в Северна Италия, Югоизточна Франция, Монако, Швейцария, Лихтещайн, Австрия, Южна Германия и Словения. Алпите имат 82 върха, високи над 4000 м, от които 48 са в Швейцария, 38 – в Италия и 24 – във Франция. Алпите оформят една 1200-километрова стена в Европа, разделяща Средиземно море от река Дунав.
Пиренеи са планинска верига в Югозападна Европа, представляваща естествена граница между Франция и Испания. В нея се намира и Андора. Най-високият връх в Пиренеите е Ането – 3404 м височина, намира се в Испания).
Централният масив (Massif Central) има Херцински произход, средновисоки, заоблени върхове, простира се в Централна и Южна Франция. Със своята площ от 85 000 км2 това е най-обширният планински масив в страната. Най-висок връх е Пюи дьо Санси - 1886 м и има вулканичен произход. В Централния масив се намират по-голямата част от загасналите вулканите във Франция.
Юра е планинска верига, разположена на север от Алпите, на територията на Франция, Швейцария и Германия, успоредно на френско-швейцарската граница между долините на реките Рона и Рейн, като по-голямата част е на територията на Швейцария. Най-високи върхове са Кре дьо ла Неж (1717,6 м) и Льо Рекюле (1717 м) във Франция и Ла Дол (1680 м) в Швейцария.
Вогезите са планинска верига, разположена в Североизточна Франция, маркираща граница между областите Елзас и Лотарингия. Най-висок връх е Гран Балон – 1424 м).
Армориканския масив е стара планинска верига, разположена в западната част на Европа, най-вече в Бретан. Носи името на Арморикия – област от Галия, която се е намирала между реките Лоара и Сена. Възникнала през Палеозоя – херцински произход – за разлика от Централния масив, Армориканския масив не е бил повдигнат при нагъването на Алпите. Въпреки че най-високият връх на масива е 417 м, той се смята за планина, поради естеството на природата, почвите и пейзажите в него.
Ардените са планинска верига, разположена в сърцето на едноименната област, на юг от река Маас до равнините на Лотарингия и Шампан. Ардените представляват остатъци от много стар планински масив, който е бил сравним с днешните Алпи. Изхабен от милиони години ерозия, техният най-висок връх, намиращ се в Белгия, е 694 м.
Корсика, наречена още L’ ile de Beaute – „Островът на красотата”, е земя на контрастите, истинска планина в морето. Намира се в Средиземно море, на около 200 км от Лазурния бряг, на запад от италианската област Тоскана и на север от италианския остров Сардиния. Най-висок връх е Монте Синто – 2710 м.

НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Мон Блан (Алпите) 4810 м е най-високият връх в Европа, за който в интерес на истината спорят Франция и Италия, тъй като той се намира на границата между френския департамент От-Савоа и италианската област Вале д’Аоста. Въпреки че официално Мон Блан принадлежи на Франция от 1796 година, когато кралят на Сардиния отстъпва областта Савоя на Френската република, и днес в букварите на италианците пише, че той е най-високият връх в страната.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО: полупрезидентска република. Държавен глава е президентът. От 1962 година насам Франция живее в периода на своята Пета република, при която президентът е избиран пряко от народа за мандат в началото от 7 години, а след реформата от 2001 година – за мандат от 5 години. Френският президент има огромни правомощия, като например това да разпуска Народното събрание, да организира референдуми, да номинира министър-председателя и оттам – цялото правителство. Правителството определя и осъществява политиката на страната. То приема законите и има право да определя три четвърти от дневния ред на Народното събрание. Парламентът се състои от Народно събрание (577 депутати, избирани на преки избори) и Сенат (331 сенатори, избирани за мандат от 6 години на непреки избори). Интересите на французите, живеещи зад граница се защитават от Събранието на французите зад граница, повечето от членовете на който се избират пряко от французите, живеещи в чужбина, а някои са назначавани от министъра на външните работи. Държавният съвет е институция, която разглежда проектите за закони и укази, преди те да бъдат внесени в Министерски съвет, и се произнася върху законосъобразността, формата и административната адекватност на текстовете.
Седалище на президентската институция е Елисейския дворец, а на министър-председателя – Отел дьо Матиньон, Народното събрание заседава в Пале Бурбон, Сенатът – в Люксембургския дворец, а Държавният съвет – в Пале Роаял. Понастоящем президент на Франция е Франсоа Оланд, представител на левицата.

ИКОНОМИКА: Франция е сред първите икономически сили в света. Разполага със значителни запаси от желязна руда, уранови руди, боксити, калиеви соли. Селско стопанство – Франция е най-големият селскостопански производител в Европейския съюз с 23 % от общата селскостопанска продукция (доста преди Италия – 15,4% и Германия – 15,2%). Селското стопанство на Франция е интензивно и модерно и в него са заети едва 3,6% от активното население. Основните отрасли са производството на зърнени храни (пшеница, овес, ечмик, царевица), захарно цвекло, лозя, картофи, зеленчуци, плодове, месно-млечно животновъдство. Франция е вторият производител на грозде в света. Риболовът е традиционно развит, Франция е на трето място в Европейския съюз по количество уловена риба след Дания и Испания и непрекъснато развива отглеждането на миди и стриди в морски ферми, където продукция се е утроила през последните 20 години.
Индустрия – Франция е една от най-големите индустриални сили в света. Много френски компании държат първенство в сектора си – L’Oreal, Michelin, Alcatel. Франция развива всички нови и модерни индустрии – авиокосмическа промишленост, телекомуникации, микроиформатика, механика, електротехника, електроника, както и традиционните - металообработване, химическа промишленост, дървообработване, автомобилостроене (3 млн леки автомобила годишно), производство на електрическа енергия (Франция експлоатира 58 ядрени реактора, които произвеждат 75% от електроенергията в страната и е втора в света след САЩ по производство на атомна енергия), текстилна, шивашка, обувна и кожарска промишленост, индустрии на лукса, харнително-вкусова промишленост. Сферата на услугите е силно развита във Франция и в нея са заети 71,5% от активното население на страната. Туризмът е силно развит. От 1990 година насам Франция е неизменно най-посещаваната туристическа дестинация в света с 80 милиона туристи годишно.

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, в долари (БВП):

година БВП
2005 29,600
2006 31,100
2007 32,600
2008 33,200
2009 32,500
2010 33,100
2011 35,150
2012 36,100

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 януари (Нова Година), Великден, Възнесение Господне (четвъртък, 39 дни след Великден), Петдесетница (понеделник, 50 дни след Великден), 1 май (празник на труда), 8 май (победа на Съюзниците над Нацистка Германия 8 май 1945), 14 юли (национален празник – падането на Бастилията – 14 юли 1789), 15 август (Успение Богородично), 11 ноември (подписването на Примирието в края на Първата световна война – 8 ноември 1918), 25 декември (Коледа)

Инфо за посолството

АДРЕС НА БЪЛГАРСКОТО ПОСОЛСТВО ВЪВ ФРАНЦИЯ:
AMBASSADE DE LA REPUBLIQUE DE LA BULGARIE
1, AVENU RAPP
75007 PARIS
Tel: 0033/ 01 45 51 85 90; 01 45 51 75 25; 01 45 51 03 30

Най-близките спирки на метрото са Pont de l’Alma, Alma Marceaux

Инфо за музеи
Ница
Музеят Матис
Музеят Матис – след смъртта на големия френски художник Анри Матис (1869-1954), неговата вила в Ница бива превърната в музей. Матис идва на Ривиерата, за да се лекува от бронхит, но се влюбва в климата и красотата на Ница и остава там до смъртта си. Колекцията на музея съдържа 68 живописни творби и характерните за неговото творчество колажи от рязана хартия, 236 рисунки, 218 гравюри, 57 скулптури, 95 фотографии, както и 187 предмета, принадлежали на художника.
виж повече
Музеят Шагал
Музеят Шагал – Марк Шагал (1887-1995), един от най-големите художници на XX век, решава да основе в Ница своя музей още преживе. Той смята, че тук посетителят ще намери мир и спокойствие. Именно затова той събира в този музей седемнайсетте си платна с библейска тематика. Шагал е дълбоко религиозен и в творбите си представя своето тълкуване на библейски сцени. Тук могат да се видят още акварели, графики и скици на художника.
виж повече
Музеят Масена
Музеят Масена е разположен в красива вила, чиито собственици – фамилията Масена – подаряват на Ница при условие, че там бъде основан регионален исторически музей. В музея може да намерите примитивно изкуство, църковна украса, италианско, фламандско изкуство, оръжия от XIV до XVIII век, бижута, керамика, източни костюми, макети на града, акварели на художници от Ница.
виж повече
Париж
Пти Пале
Пти Пале (в превод "малкият дворец") – един от малкото безплатни музеи в Париж. Сградата, която се намира на Шан-з-Елизе, е построена по повод на световното изложение през 1900 г., преустроена е в музей през 1902 г. Тук се помещава музеят на изящните изкуства на Париж. Интерес тук представляват колекцията на холандската школа (най-известни експонати от нея са „Автопортрет” на Рембранд и „Отвличането на Прозерпина” на Рубенс), гравюри, предмети на...
виж повече
Музей Лувър
Музей Лувър – сградата на музея доминира в сърцето на Париж. Мрачната крепост от ХІІ век постепенно се е превърнала в модерна за времето си резиденция за Франсоа І, след това в пищен дворец на Краля-слънце. Последните сгради на Лувъра са построени през втората половина на ХІХ век от Наполеон III, а последните детайли по огромния музеен комплекс са завършени през 1989 година и това са известните стъклени пирамиди на Йео Минг Пей, оформящи модерните входове, подходи и фоайета на един от...
виж повече
Музей Орсе
Музей Орсе – помещава се в бившата сграда на гара Орсе, на левия бряг на Сена, срещу градините Тюйлери. Самата сграда може да се нарече първата творба на музея, тъй като е била изградена за Световното изложение през 1900 г. и сама по себе си е прекрасен архитектурен паметник в стил ар нуво, който е скрит зад една монументална фасада в класически стил, хармонизираща с фасадите на Лувъра. Тук е представено изкуството от периода 1848 г. (Втората република) - 1914 г. (Първата световна...
виж повече
Музей Оранжери
Музей Оранжери – нарича се по този начин, тъй като се помещава в оранжерията на градините Тюйлери, построена е през 1852 г. Когато през 1920 г. Клод Моне дарява на държавата великолепния си цикъл картини „Лилиите”, именно той избира те да бъдат поместени в Оранжерията. Той лично надзирава ремонтните работи по преустройството й, които приключват през 1927 г., когато музеят е официално открит. Освен Моне, тук могат да се видят и творби на други представители на импресионизма...
виж повече
Музей Гревен
Музей Гревен – открит е през 1882 г. с идеята хората да могат да „видят с очите си” известните личности от различни епохи, музеят Гревен е един от най-старите восъчни музеи в Европа, който с гордост си съперничи със своя братовчед отвъд Ламанша - Музея на мадам Тюсо. Тук можете да се срещнете с над 300 восъчни скулптури на исторически личности, но и на звездите на нашето съвремие, декори, пресъздаващи епохи или пейзажи, които ни помагат да се потопим по-дълбоко в илюзорната...
виж повече
Музей Роден
Музей Роден – сградата е построена в началото на ХVІІІ век, намира се сред прекрасен парк. През годините е имала различни предназначения, но основно е служила за хотел, в който са отсядали редица известни личности, тъй като собствениците му са били с благороднически произход. През 1911 г. държавата купува зданието и част от прилежащия парк, а скулпторът Роден предлага да подари колекцията си, ако там му бъде посветен музей. Проектът напредва бавно, тъй като изкуството му тогава е било...
виж повече
Музей Пикасо
Музей Пикасо – помещава се в сграда от ХVІІ век ( L'Hôtel Salé ), класифицирана като исторически паметник в квартала Маре, приютяващ най-старите аристократични резиденции на Париж. Музеят отваря врати през 1985 г. и съдържа най-богата колекция на автора, като покрива всичките му периоди. Освен негови лични творби, тук могат да се видят и произведения от личната му колекция – африканско изкуство, Сезан, Матис, Миро и др. Музеят затравя врати през 2010 г. за...
виж повече
Музей Карнавале
Музей Карнавале – музей на историята на Париж, който е един от малкото безплатни музеи във френската столица. Отваря врати през 1890 г. Намира се в сърцето на квартала Маре и се помещава се в две сгради, свързани посредством коридор. Сградите са строени през XVI век и са с дълга и интересна история. Тук от 1677 до 1696 г е живяла и поддържала своите културни салони Мадам дьо Севинье. Музеят Карнавале съхранява цялата история на Париж, от праисторически времена до ден днешен. Живопис,...
виж повече
Музей Виктор Юго
Музей Виктор Юго – едно от жилищата на големия писател, превърнато в музей. Намира се на втория етаж на една прекрасна сграда на най-стария монументален площад на Париж, „Плас де Вож”. Тук Виктор Юго живее със семейството си от 1832 до 1848 г. Музеят е открит през 1902 г. по повод стогодишнината от рождението на титана на френската литература. В него са изложеи монографии, графични творби, ръкописи на Юго, оригинални издания на творби на писателя, живописни и скулптурни...
виж повече
Пантеонът
Пантеонът – масивен неокласически монумент в центъра на Париж. Построен е през ХVІІІ век като църква на мястото на старата базилика, посветена на Светите апостоли Петър и Павел и основана от Кловис през 507 г. Днес призванието му е да отдава дължимите почести на великите французи и да припомня събитията, белязали историята на Франция. Различните му предназначения, декорациите му, надписите и символите, които можем да открием тук, ни позволяват да проследим някои от основните етапи по...
виж повече
Светият Параклис
Светият Параклис – построен е от неизвестни майстори през 1248 г. по заповед на Людвик ІХ, по-известен във Франция като Свети Людвик, в двора на тогавашния кралски дворец. Църквата е замислена като хранилище на реликви – построена е, за да съхранява трънния венец на Исус и част от кръста, на който е разпнат Спасителя. Тя е прекрасна илюстрация на архитектура в готически стил. Въпреки разрушенията през вековете, църквата е реставрирана и запазена - огромните витражи, богато...
виж повече
Консиержери
Консиержери – част от първия кралски дворец в Париж – Пале дьо ла Сите, превърната в затвор през 1370 г. По време на Революцията стотици аристократи, а по-късно и революционери са заключвани зад стените му и в последствие осъдени набързо от революционния съд и изпратени на гилотината. Оттук са тръгвали каляските, отвеждащи своите известни пътници към гилотините по парижките площади. Най-известната му „обитателка” е кралица Мария-Антоанета, затворена тук през 1793 г....
виж повече
Музей Клюни
Музей Клюни – музей на Средновековието, който се намира се в сърцето на Латинския квартал. Сградата на музея представлява манастир, построен от абата Пиер дьо Клюни през ХІV век, на мястото на руините от стари римски бани и се счита за най-старата сграда в Париж. В самия край на XVI век сградата е основно реновирана от тогавашния абат Жак д’Амбоаз и придобива днешния си вид. През 1833 г. в Клюни се настанява да живее Александър дю Сомерар, богат колекционер на предмети на...
виж повече
Инвалидите
Инвалидите – военно-исторически музей, който се помещава в една от най-мащабните сгради на Париж, построена по времето на краля-слънце, Людвик XIV, за да приютява многобройните войници, които се завръщали инвалиди от войните му и, останали без средства, били принудени да просят. Сградата на Инвалидите е служила за хоспис, болница, казарма, манастир, а днес приютява един от най-богатите военно-исторически музеи в света. В Инвалидите има две църкви, в които са погребани много от...
виж повече
Ке Бранли - музей на изкуството на Африка, Азия, Океания и Америка
Музей на първобитното изкуство на Африка, Азия, Океания и Америка „Ке Бранли” ( Quai Branly ). Намира се в непосредствена близост до Айфеловата кула. Това е най-новият музей на Париж, открит през 2006 г. и представляващ амбициозен проект, започнат през 1999 г. под патронажа на президента Жак Ширак. Музеят „Ке Бранли”, дело на световноизвестния френски архитект Жан Нувел, предизвика истинска сензация със смелото си архитектурно решение и покритата с жива зеленина...
виж повече
Музей на Монмартър
Музей на Монмартър – кварталът е известен още като „квартала на художниците”, който се оформя като център на парижката бохема през средата и края на на ХІХ век, когато тук се заселват худажниците, непризнати в академичните среди, които правят своята революция в живописта и поставят основите на стила импресионизъм, който става родоначалник на модерното изкуство. Оттогава та чак до наши дни хълмът Монмартър е предпочитано място за живот и отмора за артистичната бохема. -...
виж повече
Музей на Марината
Музей на Марината – открит през 1943 г., води началото си от колекция на Людвик ХV. Представени са основно макети на кораби от различни епохи, оръжия и униформи на военноморските сили. Най-голям интерес представляват тържествената ладия на Наполеон и богато украсена част от галерата Ла Реал на Луи ХІV.
виж повече
Музей на модерното изкуство
Музей на модерното изкуство – открит е през 1947 г., а от 1977 г. се помещава в центъра Бобур или Жорж Помпиду. Представени са произведения на модерното и съвременно изкуство на ХХ и ХХІ век от различни школи и течения – фовизъм (Матис), кубизъм (Брак и Пикасо), абстрактно изкуство (Василий Кандински), сюреализъм (Дали, Магрит, Макс Ернст), поп-арт (Анди Уорхол).
виж повече
Музей на модата и текстила
Музей на модата и текстила – къде, освен в столицата на модата, може да се види такъв музей? Открил врати за публиката през 1986 г., той е резултат от сливането на колекциите на Музея на декоративното изкуство и на Френския съюз на изкуството на костюма. Съдържа над 80 000 експоната – костюми, аксесоари, текстил, мебели, предмети на изкуството, керамика, стъкло, гоблени. Могат да се видят като експонати част от колекциите на известни френски дизайнери – Кристиан Диор,...
виж повече
Музей на декоративното изкуство
Музей на декоративното изкуство – отваря врати за публика през 1905 г. Могат да се видят над 6000 експоната от Средновековието до съвременния дизайн на мебели, стъкло, керамика, тапети, скулптури.
виж повече
Па