Полезна информация

ЗНАМЕ: Трикольор – черно, червено и златно, поставени хоризонтално. Смята се, че германския трикольор произлиза от цветовете на герба на Свещената Римска империя. За първи път комбинацията черно-червено-златно се появява по време на освободителната война против Наполеон. След идването на Хитлер традиционното знаме на Германия е забранено, като вместо него се използва знамето на Националсоциалистическата партия. След края на Втората световна война страните-победителки забраняват всички германски национални знамена и Германия остава без свое знаме. През 1949 година традиционният германски трикольор е приет за национално знаме на ФРГ, а по-късно ГДР използва същото знаме, само че в средата му е поставен герба на страната.

ПЛОЩ: 357 021 км2 – Германия е най-голямата страна в Централна Европа, простираща се от Алпите до Северно и Балтийско море. Германия е шестата най-голяма страна по площ в Европа.

ГРАНИЧИ С: Дания, Северно и Балтийско море на север, Полша на изток, Чехия на югоизток, Австрия и Швейцария на юг, Франция на югозапад, Белгия, Люксембург и Холандия на запад.

НАСЕЛЕНИЕ: Германия има население от 81,799,600 души (по данни от 2010), което я прави първата с най-голямо население на Европа след Русия. Гъстотата на населението е 229 д/км2, а естественият прираст – 1,0‰. Средна продължителност на живота за мъже е 74 години, а за жени – 80 години. Около 91 % от населението на страната са германци, 2,1% са турци, и колко 6,7% други.

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: Мнозинството от населението на Германия са християни – 64.2% (31,4% католици, 30,8% протестанти, 2% православни), следват атеисти – 29.6%, мюсюлмани – 4% и други.

СТОЛИЦА: Берлин (3 429 300 жители, заедно с предградията 3 700 000; по данни от 2008 година).

ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Хамбург (1 743 627 жители), Мюнхен (1 259 677 жители), Кьолн (983 347 жители), Франкфурт на Майн (651 899 жители), Щутгарт (592 569 жители), и Дортмунд (588 168 жители); по данни от 2005 година.

РЕЛЕФ: Северната част на Германия лежи в Северногерманската равнина като равният терен бива прекосяван от големи речни басейни, течащи на север (Елба, Емс, Везер, Одер). Мочурища и блата се срещат в близост до границата с Дания и по Фризийския бряг. В песъчливия Мекленбург на северозапад има много езера, образувани от ледници, датиращи от последната ледникова епоха.
На юг през Централна Германия релефът се редува с хълмисти и планински местности, някои от които са образувани от древна вулканична дейност. Долината на Рейн се врязва в западната част на този регион. Централните възвишения продължават на изток и на север от двете страни на река Зале, а след това се сливат с планините Ерцгебирге на границата с Чехия. Тези местности включват и планинските масиви Айфел, Хунсрюк и Палатиновата гора на запад от Рейн, хълмовете Таунус на север от Франкфурт, масива Фогелсберг, планините Рьон и Тюринговата гора. На юг от Берлин източноцентралната част от страната прилича повече на ниските северни части с песъчлива почва и речни мочурища като региона Шпревалд.
Релефът на Южна Германия е очертан от няколко продълговати хълма и планински вериги като двата близки масива Швабска и Франконска Алб и Баварската гора покрай границата между Бавария и Чехия. Алпите на южната граница са най-високите планини в Германия, но сравнително малко алпийски терен се намира на територията на страната (в югоизточна Швабия и Горна Бавария) в сравнение с този, разположен в Швейцария и Австрия. Чрез своите източни склонове, планината Шварцвалд, намираща се на югозападната граница с Франция, разделя Рейн от притоците на Дунав.

ГОЛЕМИ РЕКИ: Най-значимите реки във Германия са Рейн (865 км), Дунав (647 км на територията на Германия), Везер (744 км), Елба (727 км), Майн (524 км) и Емс (371 км), които са свързани помежду си с канали.
Рейн е най-голямата река в Германия. Тя се формира край Райнехау в Швейцарските Алпи, в кантона Граубюнден, където двата му първоначални притока Фордеррайн и Хинтеррайн се обединяват, след което тече на север, представлявайки границите между Швейцария-Лихтенщайн и Швейцария-Австрия. После реката се влива в Боденското езеро (езерото Констанц). Изтичайки от противоположната му страна, тече на запад и служи за граница между Швейцария и Германия, след което в нея се влива река Ааре, която увеличава многократно дебита на Рейн. Рейн продължава на север, като по нея минава част от южната граница на Германия с Франция, преди да навлезе изцяло в Германия, където в реката се вливат множество притоци. След това реката прави завой на запад към Холандия, където заедно с Мьоза образува обширна делта, разделяйки се на три главни ръкава и оттичайки се в Северно море. Сред по-важните градове, разположени на реката, са Базел в Швейцария, Карлсруе, Майнц, Манхайм, Бон, Кьолн, Дюселдорф и Дуисбург в Германия, Утрехт и Ротердам в Холандия.
Мнозина немски писатели и композитори са посвещавали свои произведения на Рейн, сред които и Рихард Вагнер със своята опера „Рейнско злато“, част от цикъла „Пръстенът на нибелунгите“.

ПЛАНИНИ: Най-високите планини в Германия са разположени в южната част на страната, които са най-северните разклонения на Алпите. Други по-големи планини в Германия са Шварцвалд, Швабската и Фраконска Алб. В Централна Германия по-значимите планини са Тюринговата гора и Централните възвишения. Северна Германия е с изключително равниен релеф.

НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Цугшпице (2 962 м) намира се в Северните варовикови Алпи.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО: федерална парламентарна република. Парламентът на Германия е двукамарен – Бундестаг (долна камара) и Бундесрат (горна камара). Изпълнителната власт в страната е в ръцете на федералния канцлер, който е начело на федералното правителство. Президентът на Германия се избира за срок от 5 години от Бундесрата. Властта, с която разполага федералния президент на Германия, е силно ограничена от конституцията. Той разполага най-вече с представителни функции. В административно отношение Германия представлява федерация на 16 федерални провинции (Bundesländer). Две от провинциите (Хамбург и Бремен) имат статут на свободни градове-провинции, а федералната столица Берлин има статут на самостоятелна провинция.

ИКОНОМИКА: Германия има силноразвита икономика и се нарежда сред страните от Г-8. Страната е най-силно развитата индустриална държава в Европейския съюз. По обем на промишленото производство е на трето място в света след САЩ и Япония, а по размер на външната търговия е на второ място след САЩ. В икономиката на страната господстват концерни, образуващи най-големите частни банки и монополистически групи, някои от които са мощни транснационални корпорации. Водещи в тежката промошленост са “Тисен”, “Круп”, “Манесман”, контролиращи въгледобива, черната металургия и тежкото машиностроене, в автомобилната промишленост доминират “Даймлер Бенц” и “Фолксваген”, в електротехническата и електронната – “АЕГ Телефункен”, “Бош” и “Сименс”, в химическата – “Хьохст”, “БАСФ” и “Байер”. Делът на държавния сектор в икономиката на страната е по-малък от този на Франция и Великобритания. Значителна роля играе чуждестранният капитал, особено американският, на който се падат 40% от всички чуждестранни инвестиции. Селското стопанство заема 1,2 % от икономиката, промишлеността 30,4 %, а услугите 68,4 %. В Германия се добиват се въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли. Развита е и черната и цветна металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Стопанството е висoкoразвито. Отглежда се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. В Германия са посторени 40 826 км жп линии, 656 140 км шосета, 2500 км петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот, 613 летища (2000).

Брутен вътрешен продукт на глава от населението, в долари (БВП): По брутен вътрешен продукт Германия заема трето място след САЩ и Япония. През 2007 година страната се нарежда на пето място в света по икономически ръст, като отстъва само на страни като Китай и Индия.  

година	БВП
2005	30,100
2006	31,900
2007	34,100
2008	35,400
2009	34,200
2010	35,700
2011	37,900
2012	39,700

 

ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 януари (Нова година), Разпети Петък, Великден, Възнесение Господне (четвъртък, 39 дни след Великден), Петдесетница (понеделник, 50 дни след Великден), 1 май (празник на труда), 15 август (Успение Богородично), 3 октомври (национален празник – Ден на обединението), 31 октомври (Ден на Реформацията – празнува се само в протестантските провинции), 1 ноември (Вси Светии), 25 декември (Коледа), 26 декември (Св. Стефан).

АДРЕС НА БЪЛГАРСКОТО ПОСОЛСТВО В ГЕРМАНИЯ:
BOTSCHAFT DER REPUBLIK BULGARIEN
MAUER STR. 11
10117 BERLIN
Tel: 00 4930/ 201 09 22 до 26

 

МЮНХЕН
Пинакотеки (картинни галерии) – Старата – понеделник затворена, вторник – от 10.00 ч до 20.00 ч., сряда - неделя - от 10.00 ч. до 18.00 ч. – 7 EUR; Новата – вторник затворена, сряда - от 10.00 до 20.00 ч., понеделник, четвъртък - неделя - от 10.00 ч. до 18.00 ч.  – 7,00 EUR;
Дойчес музеум – 12,00 EUR, за деца от 6 до 17 год. – 4 EUR (работи всеки ден от 09.00 ч до 17.00 ч);
Музей на лова и риболова – 5,00 EUR, деца до 16 г – 2,50 EUR, работи всеки ден от 09.30 ч до 17.00 ч.

БАВАРСКИ ЗАМЪЦИ
Дворец Хоеншвангау и дворец Нойшванщайн (групова цена с предварителна резервация) – 25 EUR, деца до 18 г – безплатно;
Дворец Линдерхоф (групова цена с предварителна резервация) – 8,50 EUR, деца до 18 г –  безплатно;
Дворец Херенкимзее – 9 EUR, 
Корабче до двореца Херенкимзее (Херенинсел) – около 8 EUR;

БОДЕНЗЕЕ
Корабче от Констанц до острова Майнау + такса за вход в Майнау – около 35 EUR.

ХАМБУРГ
Разходка с корабче по пристанището – около 12 EUR;

БЕРЛИН
Пергамон музеум – 12 EUR, за ученици до 18 г – безплатно, студенти – 6 EUR, работи всеки ден от 10.00ч до 18.00ч, четвъртък до 20.00ч;
Нойес музеум – 12 EUR, за ученици до 18 г – безплатно, студенти – 6 EUR, работи всеки ден от 10.00ч до 18.00ч, четвъртък до 20.00 ч;
Старата национална галерия – 10 EUR, за ученици, студенти и пенсионери – 5 EUR, понеделник затворен, вторник-неделя – от 10.00 ч до 18.00 ч, четвъртък до 20.00ч;
Исторически музей – 8  EUR, за деца до 18 г. безплатен, студенти - 4 EUR, работи всеки ден от 10.00 до 18.00 ч.

ПОТСДАМ
Двореца Сансуси – 12 EUR, студенти и пенсионери – 8 EUR. От 01.11.2018 - 31.03.2019 г. - понеделник - затворен, вторник - неделя - 10.00 ч. - 16.30 ч.

НЮРНБЕРГ
Замъка Кайзербург - 7 ЕUR, за ученици до 18 г. безплатно, от април до септември - 09.00 ч. - 18.00 ч., от октомври до март - от 10.00 ч. - 16.00 ч.;
Национален музей – 8 EUR, за студенти и пенсионери – 5 EUR, вторник-неделя от 10.00 ч до 18.00 ч, сляда - от 10.00 ч. - 21.00 ч., понеделник затворен);
Музей на играчката – 6 EUR, за студенти и пенсионери – 1.5 EUR, понеделник затворен, вторник-петък от 10.00 ч. до 17.00 ч, събота и неделя от 10.00 ч и 18.00 ч;
Къщата на Дюрер – 6 EUR, за студенти и пенсионери – 1.5 EUR, понеделник-петък от 10.00 ч до 17.00 ч, събота и неделя от 10.00 ч и 18.00 ч;

ДРЕЗДЕН
Дрезденската галерия – 12 EUR (при временни експозиции, таксата за вход се увеличава), деца до 17 г – безплатно, студенти - 9 EUR, работи всеки ден без вторник от 10.00 ч. до 18.00 ч.

ЛЮБЕК
Музея „Св. Анна“ – 12 EUR, деца от 6 до 18 г. - 6 EUR, до 6 г. - безплатно, студенти - 10 EUR, работи всеки ден без понеделник от 10.00 до 17.00 ч;
Музея към портата „Холстен“ – 7 EUR, от 6 до 18 г. - 2,50 EUR, под 6 г. - безплатно, студенти - 3.50 EUR, от 01 март до 31 март работи вторник - неделя от 10.00 до 17.00 ч, от 01 април до 31 декември работи от понеделник - неделя от 10.00 ч. до 18.00 ч.
Къщата музей на Гюнтер Грас – 7 EUR, от 6 до 18 г. - 2.50 EUR, под 6 г. - безплатно, студенти - 3.50 EUR, от 01 март до 31 март работи вторник - неделя от 10.00 до 17.00 ч, от 01 април до 31 декември работи от понеделник - неделя от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Музея на марионетките – затворен за посещения две години от януари 2018 г., заради реставрация.

КЬОЛН
Музея „Лудвиг“ – 13 EUR, деца до 18 г – безплатно, студенти - 8.50 EUR, понеделник затворен, вторник-неделя от 10.00 до 18.00 ч;
Романо-германския музей – 6.50 EUR, студенти - 3.50 EUR, понеделник затворен, вторник-неделя от 10.00 до 17.00 ч; Градския музей на Кьолн – 5 EUR, до 6 г. - безплатно, студенти - 3 EUR, понеделник затворен, вторник-неделя от 10.00 до 17.00 ч; Праеториума (двореца на римския управител) – 3,50 EUR, до 6 г. - безплатно, вторник-неделя от 10.00 до 17.00 ч, понеделник затворен.